Докато бях на почивка в Кипър (може би една от най-зареждащите ми ваканции през последните няколко години), ми направи впечатление контрастът на намерението и фокуса на много българи, работещи по хотелите там.
По-голямата част (за съжаление) имаха негативно намерение и фокус към това, което правят. Техният негативизъм стигаше до там, че дори не харесваха страната като цяло. Разбира се, право на всеки е избира кое му харесва и кое – не, но когато напълно не харесваш работата си, мястото, където си, и дори страната, в която си, и това не е собствената ти страна, стои въпросът защо си там?
В същото време, една много по-малка част от персонала на хотелите, в които бях, имаха съвсем друго, много по-позитивно намерение и фокус. И най-вероятно и развитието и съдбата на тези хора ще е много по-различна от тези на първата група.
Какво е твоето отношение към нещата и към това, което правиш, е, разбира се, въпрос на личен избор. Въпросът, който обаче трябва да си зададеш е: „Това отношение и фокус, които имам, независимо дали са обективно правилни или не, движат ли ме напред или ме движат назад?“